Lusi,когато прочетох твоята последна история съвсем спонтанно първата фраза ,която изплува в съзнанието ми бяха крилатите думи на Моканина:
"Боже....Колко мъка има по тоя свят,Боже."
Започвам искренно да ти се възхищавам и същевремнно леко да ти завиждам ,за начинати по които,съомяваш да видиш положителното дори и в наи-неприятната ситоация или случка ,нещо коего да си призная ,независимо от усилията ,които полагам не всики път постигам.
Би трябвало, наистина да си роден оптимист по природа за да постигнеш това .Браво
posted by lus @ 3:48 AM
<< Home