Dmes sam malko bolna,zatova shte pisha.bez da razkazvam,shte ostavq tova za dovechera...kogato spokoystvieto na noshtta me obgarne kato nejna pregradka.
По дяволите,май пак на мен се падна честта да ви уча да обичате...Първо да четете,после да пишете,сега това:)))))
Майтап...не ми се връзвайте.Не ставам за педагог.Аз само разказвам,така както си умея.Малко глупаво,малко смешно,но винаги искрено.Обичам да се взирам в себе си /което не е трудно,понеже съм си доста семпла...проста звучи грозно/,харесва ми да опознавам хората.Всеки от нас е едва вселена.И то променяща се вселена.И няколко живота няма да ми стигнат,за да направя карта на галактиките,които откривам и изучавам.
Затова съм си пуснала Сети,та ако открия някъде разумен живот,моят собствен ще придобие нови измерения.Особено ако го открия на Земята )))
Годжи,не може да е истина...да заглушаваш зова на собсвената си природа на human being...Защо просто не признаете,че ви е страх,момчета /и мъже/.Преровете спомените си и ще откриете,че всъщност когато сте имали възможността да се влюбите,сте обърнали гръб на любовта,защото не сте повярвали в нея.Открийте себе си.Открийте своята чувствителност.Не затваряйте себе си зад непроницаема преграда.Не се срамувайте от слабостта.Не прехвърляйте интересите си и цялата си енергия към работата или някакви удоволствия със съмнителна стойност и трайност.
Първа стъпка.Върнете се много,ама много назад в спомените си.Усетете топлината на майчината ласка.Припомнете си собственото усещане за сигурност и доброта,усещането за нежност и привързаност,за нуждата от доверчиво докосване.Обичате ли майките си?Тогава защо твърдите,че не можете да обичате...И чувствата към собствената ви майчица са само наполовина от това,което можете да изпитате към друга персона от женски пол.Защото те ще се мултиплицират от любовта на другия и ще се връщат кам вас като бумеранг,от който няма отърване:)
Стъпка втора.Обичате ли себе си?Обичайте се...само така е възможно да ви обикне и друг.Знаете ли колко е неестествено,когато някой е толкова далеч от себе си,че дори и да иска някое момиче да го намери,това е невъзможно.Толкова дълбоко се е заровил и окопал в ежедневието си,че даже не се сеща да се покаже навън.
И трета стъпка.Не се превръщайте в циници.Това е най-лесното.Не говорете грубости само от страх да не ви помислят за това,което сте-нежни души.И не отблъсквайте всеки опит за близост с простото му елиминиране.В леглото.И това ли е всичко?
Четвърта,засега последна стъпка.Четете.И докато четете,представяйте си.И когато си представяте,бъдете главният герой.Този,който страда от отхвърлена любов,от несподелена,от свършена любов.Влезте под кожата,усетете това,което авторът е вложил в сърцето на персонажа.И не отхвърляйте автоматично болката.Тя е учителят за щастие.
Извинявайте за патоса и за наивитета ми.Само че най-съвършените неща са и най-простички.Това съм научила от опита си.Аз съм вечно влюбена,защото обичам.Обичам дълбоко един-единствен човек.Което не ми пречи да се влюбвам в други хора,животни,растения,явления...в света около мен.И според мен точно това ми помага да успявам да задържа непокътната обичта си.Въпреки гадостите в живота,въпреки разочарванията и обидите...въпреки живота,аз обичам живота.Така,както обичам и смъртта.Ако не обичаш нея,няма да живееш...ще си живуркаш.
И пак извинявайте за тези мои съждения.На някои те ще се видят смехотворни,на други-просто дрънканици.А за мен те са моята сила.Оттам черпя воля да продължавам напред,иначе не би имало смисъл.
posted by lus @ 5:13 PM
<< Home