Имам толкова много историйки в себе си, а всичките до една ми се виждат адски тъпи и скучни.Забелязвате ли, че обикновено комедиите са тъпи? И че красивите неща винаги носят и мъничко тъга...Обикновено драматичните истории са тези, които се запомнят от изкуството. Само че аз винаги успявам да забравя лошото, вече ми е станало навик да го заравям някъде дълбоко и само в моменти на отслабена бдителност някоя стара неприятност изскача от подсъзнанието ми,за да ме тормози.
Как се взема шофьорска книжка /или се дава/
Преди две години карах шофьорски курс. Просто исках да се науча. И както винаги, да си докажа, че няма нищо невъзможно за човека /и за жената:)))))) /.Всеки божи ден в 8:30 се качвах в колата и карах градско...ужас ви казвам, до 10:30 вече се чувствах гроги...скапана като след 10-часов работен ден. Когато отидох на първия си час, инструкторът ме закара на полигона и като разбра, че никога дори не съм сядала зад волана, ми показа къде са всичките джаджи, които ми трябват, педали, нагласяване на седалката, на огледалата, лостът, показа ми скоростите, упражнихме ги на сухо и ми каза да се позавъртя малко наоколо. След две обиколки на полигона реши, че съм вече готова за първото си пътуване. Ейй, няма да забравя колко ми беше хубаво! А той беше впечатлен и не искаше да повярва, че не съм се качвала в кола. Бях страхотно разочарована, когато часът ми свърши, исках още...И само веднъж карах извънградско - божествено се чувствах, прииска ми се да сваля инструктора някъде и да отпраша към морето:) Нищо, че беше вече есен.
Обаче още на следващия ден започнах да усещам трудността на шофирането по интензивно натоварени централни улици. Имам ужасно добра зрителна памет и това ми помогна да запомня разположението на доста на брой пътни знаци. Обаче с всеки следващ път се чувствах все по-малко шофьор и все по-силно ми се искаше да се откажа. Но се отличавам със страхотен инат. И не се предавам лесно...дори, когато се засягах от съвсем справедливите му забележки се стараех това да не повлияе нито на карането, нито на отношенията ни. А се случваше понякога да ми изгасне колата на кръстовище при потегляне.И като почнеха едни клаксони, едно чудо )) Още толкова се притеснявах. Чак на третия ми урок човекът се сети да ме посъветва да подавам повечко газ:))) И вече нямах никакъв проблем. Имах, но по-скоро психически. Не ми правеше удоволствие да седя два часа непрекъснато зад волана...Някъде след първия час обикновено ми се схващаше дясното коляно, имам си стара спортна травма там. Даже веднъж, когато излизах от колата, замалко да падна, понеже коляното ми придоби собствена воля и се прегъна само:) И с нетърпение зачаках да дойде време за изпит, че да взема книжката и да не се кача никога повече на кола...или само в краен случай )
Купих си листовките, решавах и пак благодарение на зрителната си памет ги усвоих добре за доста кратко време. На изпита имаше едно момиче, всички други бяха момчета. Единият го познавах и след като излязохме от стаята, започнахме да си разправяме за фаловете, които сме правили, присъединиха се и други...общо взето, едни и същи патила:) Превключване от първа директно на четвърта )))) Това не съм го правила:) Или прекалено близко каране до паркирана кола, съответно по закона на Мърфи точно тогава се отваря някоя от вратите на паркиралата кола. Или, както и на мен се случи веднъж - прекалено близко до предната кола, внезапно спиране без мигач и слизащ от колата си шофьор...давай на задна...Между другото, не ни обучаваха да се паркираме. Докато изпием по едно кафе и резултатите излязоха. Момичето бе изкарало изпита без нито една грешка. Аз имах две...Имаше двама, които се явяваха за енти път и пак не изкараха..чудя им се на тях...какво му е толкова сложното да назубкаш правилника и знаците? Нейсе. Качихме се по четирима в кола. Моят познат се падна в друга група, слава богу. Момичето отличник седна първо зад волана...ами, добре се справи. Направи няколко дребни грешки, ама изкара.
След него седна един, който беше карал колата на баща си и то от две години. Направи една тъпа грешка, ама изпитващият си затвори очите за нея, после бях аз наред. Треперех, ви казвам. Беше завалял дъжд. Стъклата се бяха запотили. Добре, че инструкторът се сети да включи вентилатора, защото аз вече не помнех къде беше, не ми се бе наложило нито веднъж да го включвам дотогава. Отворих си и прозорчето откъм мен, защото иначе не се виждаше изобщо страничното огледало. Замалко да забравя да си сложа колана, добре че пак инструкторът ми подсказа, смигна ми в огледалото за обратно виждане и показа с жест да го направя. Ужас отвсякъде...Потеглих, направих завоя, дадох предимство, продължих, пазех минувачите да не ги напръскам от някоя локва, изобщо не си правех труда да ги изчаквам на пешеходните пътеки...и в един момент подадох вместо десен , ляв мигач...че като се почна едно обяснение...мани,мани. Хубаво. Продължих, трябваше да напрявя обратен завой, справих се за отличен, точно тогава взех да вярвам, че ще взема книжка и се поотпуснах малко. И дори изпитващият поведе някакъв разговор с мен...хубав мъж, чаровен. Ама това било клопка!!!!!!!Заради него се забавих с мигача...ама не се предадох лесно, спорих ))Че защо да подавам мигач толкова рано, като пътят още не се бе разделил на две отделни платна:))) Е,пристигнахме до крайната точка. Спрях. И тъкмо да сляза, отзад свири клаксон, някакъв напира да се поместя, та да се паркира и той. НЕ МОГА БЕ...не мога нищичко повече да направя.
И пак инструкторът се намеси. Каза на момчето, дето беше след мен, да си смени мястото с мен и то премести колата. Горкото момче. Знаете ли какво е грозен човек? Ако си мислите, че знаете, заблудили сте се ))Не сте го виждали него. Едно слабичко, със заострени ушички, малко на гномче приличаше. И на изпитващия явно не му допадна...започна да се заяжда с него. Защо карал бил на трета, защо не спирал на пешеходна пътека, защо сега пък бил на втора, абе чудеше се как да го скъса. И това момче не изкара...за съжаление. Въпреки, че не направи нито една груба грешка. После моят познат ми разказа за един от тяхната група, който подминавал пътните знаци, превключвал от първа на трета, бе дивотии някакви:) Реших, че не съм аз най-тежкият случай. И седнахме да чакаме резултатите. Свършиха ми цигарите. Черпиха ме,онова гномчето, изпушихме и неговите. Накря инструкторът дойде доволен - само един скъсан...гномчето. Нямате представа как ми дожаля, не беше честно. Ако можеше така, бих му дала моята книжка. Аз и без това карах някъде около половин година и после, след един незначителен инцидент си намерих оправдание да не го правя вече Не ме кефи, казвам ви.Толкова опасни шофьори има, че аз съм нищо пред тях ))
posted by lus @ 4:11 AM
<< Home