Ей, поучителна история, Lusinda )))! Ех, сега така като ме караш да се замислям… ще пропусна голяма част от репликите, които мислех да отправя към хората от този форум понеже това, което си написала ме наведе на една мисъл…По-скоро цял низ от размисли, разсъждения… и случки . И въпреки това няма да ти отговоря точно по темата, ами ще се съсредоточа върху по-общностното, по-същностното в този случай. (мале.. ако някой ме разбере какво казах ще му дам награда.. май бая ми се спи и пиша глупости). Та, както вече казах, бих искал да напиша нещо за любимия човек! За човека, който те кара всяка вечер преди да си легнеш да мечтаеш да бъдеш до него… да усетиш ласките му и удоволствието, което той изпитва от твоите… Нещо за човека, чийто образ изниква в съзнанието ти тогава, когато там са се настанили и врязали дълбоко всичките проблеми от тъпото и скучно ежедневие. Този, който добавя смисъла… желанието…страстта в иначе сивите дни. Но какво бих могъл да напиша аз, който съм на 19 години и се опитвам да обичам някого истински. И “опитвам” е точната дума! Защото май става все по-трудно да обичаш днес…тук.. в този свят.. знам ли и аз как да се изразя! Замислете се.. не е ли така? Не сте ли крещяли в лицето на любимия човек, само защото някой тъпанар ви е изнервил през деня и той се е оказал на неправилното място в неправилния момент??? Да се разсърдиш и нацупиш заради някаква пълна глупост, а после да съжеляваш и да се чудиш какво те е прихванало та си направил така.. Нещо просто да се изплъзне от устата ти и в мига, в който ти самия го чуеш… да съжалиш.. на секундата! Да нараниш човека срещу теб и той да се почувства засегнат само… защото те обича!!! Някой е казал, че само този, който ти е донесъл истинско щастие, може да ти причини истинска болка!! Много, ама много е бил прав! )) Затова тук и сега, искам просто да кажа: “БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ ИМА”, “Благодаря, Господи, че си ме дарил с това щастие”, защото иначе всичко е толкова сиво.. тъмно, безсмислено и някак си странно апатично! Всичко е преходно, хора, всичко… но не изпускайте любовта, защото без нея всичко друго губи смисъла и блясъка си…Наслаждавайте се на красотата й всеки ден, всеки час, всяка минута… и никога не я губете!!!! Както Камен Воденичаров изпя накрая на една прекрасна българска песен: “Леле, какви глупости изпях”. Е, аз май големи глупости написах, но това чувствах точно в този момент..Разказът на Луси го провокира и то само се появи в мен. Дори няма да го прочета… направо го поствам. И, Груйчо, не знам какво да ти кажа за “младите”.. не знам, но ми се иска поне един-двама от тях да вземат да прочетат това. Може и да съм го написал в отвратителен стил, не знам.. както казах – няма да го чета, но искрено се надявам да го прочетат. И малко да се замислят… И накрая – Благодаря ти, Луси, че ме накара да напиша това!!!!
posted by lus @ 5:57 AM
<< Home