Тая сутрин още рано рано като ктанах, това беше в 13:30, влизам в Безсъниците и чета ли чета.... Направо ми се развали настроението. Тя любовта май била хубаво нещо, ама освен това характерно за нея е, че не е за всички. Щото по някаква необяснима за мене причина има хора, които по-лесно ще открият лекарство за СПИН, отколкото любовта. Тука не говоря само за себе си. Много мои приятели все я търсят, а нея все я няма, и после са разочаровани от себе си, от света и от втичко. Аз кам бях така бая дълго време и знаете ли какво направих? Спрях да я търся, забраних и достъп до своите мисли и чувства и я изпарих от себе си и готово. Край, няма я, не ми трябва. Имам ли избор? Ама сега като чета всичките тия хубави неща, и нещо гадно се надига в мене - същото това нещо, което уж го бях изкоренил. Ама аз пак ще го изкореня, я! Толкова мога да кажа за любовта. Не е за мене. Мразя я. Да се маха. Може би в някой друг живот. Това го писах посред бял ден, което е против принципите на форума, ама просто напираше отвътре. Извинявайте. Благодаря, че ме изслушахте.
posted by lus @ 2:18 PM
<< Home