Аз пък си го признавам открито, че съм нежна и лесно ранима душа. Аз бях открил истинската любов, нещо несравнимо е, само че както често става, тя не беше споделена. Е, не по наична, по който аз исках тогава. Сега и двамата се обичаме, но като приятели или като семейство.
Луси, може и да си права за страха, защото и аз като годжи се мъча така да се каже да режа главата, н опо други причини. От една страна ми писна от разочарования, но от друга откакто си действам така, имам много повече приятелки, хихи, които иначе биха се чудили дали наистина искам да сме само приятел с тях. А аз живея чрез приятелите си, те ако са добре, и аз съм добре, те ако са зле - и аз така. Всичко бих пожертвал за тях, а хубвото е, че немалка част от тях биха направили същото за мен. Та мисълта ми е, че има любов мъж-жена и тя е нещо съкровено и красиво, но любовта в семейството и между приятелите могат да я заменят. Да, вярно, не е същото, но аз и така съм си щастлив
и понеже това малко го излях ей така, дано да сте разбрали какво искам да кажа, че и аз самия малко се обърках
posted by lus @ 5:26 PM
<< Home