Годжи,не знам защо ти стана така.Чудя се,дали защото аз самата никога не съм имала самочувствие и винаги съм смятала,че всеки един човек е нещо повече от мен,било професионално или емоционално,било физически или интелектуално...знам какво е да се бориш със себе си,за да не се чувстваш нищожество.И това дори и сега продължава,но не си позволявам често да се поддавам на самосъжаление.И знаеш ли кое помага най-добре?Иронията-насочи я към себе си,присмей се на това,което виждаш,засмей се,човече,и ще ти олекне.Винаги,когато изпадна в патетичната поза на нищожество,си казвам:Я спри да плачкаш,не се вземай толкова сериозно!Помага...повярвай.
Когато написах първия си пост написах,че се чувствам като микрончо в рокля.Имах предвид,на всяка манджа мерудия.Опитвам се с нищожните си познания да помагам,но винаги има по-знаещи от мен...и когато се случи така,пак се чувствам нищожество...за кратко:)Защото това,което знам,всъщност никак не е малко и отговаря точно на собствените ми въпроси.Историята ми тази вечер /нощ/ всъщност е свързана с историята на моето пристрастяване към РС и интернет./Няма защо да се лъжем-пристрастени като наркомани сме:)/
Преди 3 години за първи път видях РС отблизо.Беше в един офис.Гледах само.Имах чувството,че ако пипна нещо,ще го повредя,тогава не знаех,че те са дуракоустойчиви:)Е,около седмица по-късно вече се осмелих да поиграя на минички,после на фрий сел,но любима ми стана солитеър:) Имам страхотни постижения там:)Имах възможност да посещавам този РС вечер след 7,някъде до към 8 часа.Сигурно около месец си играех на тези игрички,после инсталнаха DESCENT-е,тая игра я знаех наизуст до към 7-мо ниво:) И след около 3 месеца включиха интернет...ами,броузвах си,четях си,разглеждах..наслаждавах се на шаренията:)После видях как си чатят от страницата на hit.bg и се заинтригувах...и започнах да си чатя понякога и аз.Няма да забравя никога тези първи вълнения.Приятели.И това,докато едно момче в чата не ми каза за съществуването на mirc.Ама аз никога не бях инсталирала нищо.Дотогава само си играех и чатех,бях започнала да подозирам за съществуането на мп3-ките,но изобщо не знаех как и какво става,само лудо исках и аз да бъда посветена в това тайнство.И тогава си купих една тъничка книжка /единствената литература,която имам/ за интернет и там пишеше как да се сваля програма.Естествено-първо мирк си изтеглих.Леле,ако знаете с колко страх го направих.Но удоволствието от постижението ми беше върхът!
Трябва да поясня,че нямам някакви познати и приятели с РС.Имах един период,в който посещавах "Twilight zone" и играех предимно на "Half-life",но само толкова.Няма кого да питам,да получавам новини или инфо...каквото сама си открия,това еИ досега е така.Та,инсталирах,на другия ден го включих...очаквах същото,както на страницата на хит.бг...е,изненадаааааааа:)))Нищичко не разбирах от настройки,пък и смея ли да пипна,да не говорим,че никакво понятие от връзка,сървър,ай ер си канали и тем подобни си нямах:))))И се нахаках някъде,изникваха ми нови прозорци,кликвах йес:)),давай нататък,абе къде са нашенците!!!!Няма и няма,говорих си няколко месеца с цял свят,само българи няма.Докато един израелец,учил в Москва,не ме попита-ама какво правиш ти тука!И преминахме на руски,неговият беше по-зле и от моя:)) и ме обясни как да вляза в канал булгария:)
Като влязох,като прочетох български думи,все едно бях се прибрала у дома след далечно пътуване...искаше ми се да разцелувам всички от кеф:))Особено след като бях попадала на безбройните секс канали...мале,имам чувството,че повече от половината свят е неудовлетворен сексуално.Тук ще добавя само,че доста чужденци разбраха от мен,че българките не са толкова "лесни",както са им разправяли.И...все още си имам приятели от цял свят,които изпитват респект и приятелски чувства към България и в частност към мен.Няма да ви разказвам за радостите и разочарованята,изпитани при повече от едногодишното ми пребиваване в ай ер си далнет,канал българия...и оттам,пак благодарение на някои приятели,открих съществуването на UNI BG сървъра,по това време вече бях разбрала всичко необходимо за чата.Имах си и собствен канал,посещаван редовно от приятелите ми.Обаче вече бях започнала да чувствам отегчение от горе-долу еднаквите неща там.И в UNIBG си беше горе-долу същото,само дето маше малко по-малко чужденци.По тава време вече се кефех много повече от музиката,която свалях:))Преживях и първите троянски кончета:)Имах но едно време и една малка бомбичка в един от имейлите си:)Бях инсталирала вече първия си уинамп:)И една страхотна програмка за бързо теглене,после стана платена,на фрийта не бях попадала още:)Най-общо казано експлоатирах познанията на нет-приятелите си,за да ме образоват:)))Знаете ли какво е онлайн уроци,когато чатиш с десетина човека,които ти се сърдят,че се бавиш,а се включват и нови:)))А аз не съм такъв човек,да не обръщам внимание на хората.За мен няма лоши и добри,бели и черни,тъпи и умни,всеки си е уникален и всеки има някакви достойнства.И на мен се пада честта да ги открия:))И ги откривах...Наистина има достойни хора!
По някое време си изтеглих и ICQ )))Вече горе-долу се справях без да чета много за програмките.Бързо си създадох и там приятелства.
И някъде около Коледа по-миналата година получих домашен РС...Отначало започнах да проучвам вече самото РС,после пак си минах на чат.Оттам получавах повече информация и знания,отколкото,ако я търсех сама.Тогава научих и за файъруол и ми изпратиха един по нета.Ама с рар-файл:))Да,ама няман Уинрар:))Е,и това се уреди.
И пак имах попадение-открих ФТЛ...хората ми влязоха в положението:)))))А то беше-лаик отвсякъде:)И рубрика ми създадоха-Помощ за Лусинда:))Имаше няколко човека,които ми отговориха на въпросите,после някакъв гаден вирус ми скапа компютърчето...И започнах всичко отначало...
Е,пак си ми помагат и хора,с които си говоря в ай си кю,но вече започнах и сама да се ориентирам за много неща.Но с ай ер си се простих вече отдавна,чакам да ми изтече "годността" на никовете само в ге бе ге -ай ер си-то:)По някое време се бях мераклисала да си направя страница и като видях,че мога там-направих си:))Обаче,майтап...направих една гадория и сега не мога нищо да пипна на index.html,писах на Веско /dzver/,ама човекът не отговори и нищо не направи.През това време получих един гаден пост в гестбука си на тъпата страница в битекс и реших,че каквото ще да става,ще си направя хубава страница някъде,моя,изцяло отговаряща на собствените ми виждания по въпроса.
Нямате представа как случайностите при мен са все едно предизвикани от нуждите ми:))Изтеглех някакъв ай ер си скрипт,който после се оказа,че съдържа и някакви вируси,но пък от него попаднах на дейта.бг.И веднага се кандидатирах:)И веднага се амбицирах.Един месец преди това един приятел от ФТЛ ме беше насочил към еден редактор за уеб страници.Освен това си изтеглих и други:)))От всичките точно този ми допадна...и започнах,даже не знаех как точно ще го кача:)После качих първите си мп3-ки:) И така...
Приятели...това май никой от вас няма да успее да изчете търпеливо:))
Но,гордея се,че съм постигнала нещичко и сама.Както се казва "нищо,ама от сърце"))Вие всички имате или такова образование или контактувате с хора,които могат да ви покажат всичко,което ви интересува.А аз все преоткривам колелото:)Ама си е голям фън,ви казвам:)))))))
posted by lus @ 4:13 PM
<< Home