Не съм чак толкова добра,колкото ми се иска.По едно време се бях почувствала като ангелче и се бях замислила вече да се преселвам там,където ми е мястото:)Ама и тук не е зле... или поне има надежда да стане по-добре :Р
А дали е щастлив човекът до мен..едва ли:)Трудничко е с човек като мен,дето все витае из облаците...Аз никога не бих се хванала с фантазьорка и идеалистка като себе си:)Хрумвало ми е понякога да освободя този толкова земен и практичен и в същото време толкова нежен и грижовен човек от тегобата да ме смъква на земята отвреме-навреме...но едва ли бих могла без него.Та,от чисто егоистични причини продължавам да го товаря с присъствието си край него:)))
posted by lus @ 12:31 PM
<< Home